Български Flag_of_Bulgaria.svg

РусскийRussia_flag

English1280px-Flag_of_the_United_Kingdom.svg

Deutsch1280px-Flag_of_Germany.svg

FrançaisFlag_of_France.svg

ItalianoFlag_of_Italy.svg

Czech250px-Flag_of_the_Czech_Republic.svg

 SlovakFlag_of_Slovakia.svg
 UkrainianFlag_of_Ukraine.svg

 PolishFlaga_polska

 SerbianFlag_of_Serbia_(1992-2004).svg

 MacedonianMacedoniaFlag

 CroatianFlag_of_Croatia.svg

EspañolFlag_of_Spain.svg

Chineseindex

 Portugueseproduct_41094
Armenianimages
Norwegianизтеглен файл
GreekFlag_of_Greece.svg
Swedish

рз

7_1_111

12001997_10153625700569443_1092227196_o1

 Скрижалитеѣ на Духа Беинса Дуно

ПРИЗВАНИЕ

КЪМЪ НАРОДА МИ — БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА

СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Дадено чрез Учителя на 8 октомврий 1898 г.
Послушайте думитѣ на Небето:

Братя и сестри отъ домъ славянски, родъ на страдание, племе на раздори, душа и сърдце на бѫдащето, Животъ и Спасение на настоящето, носители и застѫпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжность въ Царството на Мира, което иде и наближава въ силата си да отбѣлежи едно велико събитие въ живота на тоя свѣтъ; и ако се покажете вѣрни отъ сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вѣрвайте, самъ Богъ на Силитѣ ще ви увѣнчае съ слава и величие на своя животъ и ще отбѣлежи имената ви въ Върховнитѣ книги на висшитѣ свѣтове, които спомагатъ въ полза на Висшето свято дѣло на великото избавление. Васъ ви чака едно славно бѫдаще, което иде не да затрие и уничтожи живота, но да го възкреси въ неговата съвършена пълнота. Въ този животъ сѫ призовани да вземать участие всичкитѣ избрани людие и народи, които образуватъ цвѣта на новитѣ поколѣния на человѣческия родъ. Вашето врѣме наближава, вашиятъ изпитъ се завършва, часътъ на вашето призвание удря и минутата на живота настѫпва да се пробудите и влезете въ тоя благъ животъ, който встѫпва въ тая многострадална земя.

Азъ ида отъ горѣ, по висше разпореждание на Бога— вашия Небесенъ Отецъ, Който ме е натоварилъ съ великата мисия да ви предупредя отъ лошия пѫть и ви благовѣствувамъ Истината на живота, която слиза отъ небесното жилище на вѣчната видѣлина да просвѣти всѣкой умъ, да възобнови всѣкое сърдце и да въздигне и обнови всички духовe — отбрани чада на истината, предназначени да съставятъ зародиша на Новото человѣчество, на което Славянското семейство, колѣното Юдино, ще стане огнище.

Вождътъ на спасението, помазаникътъ Сионовъ, Царятъ Господенъ, братътъ на страждующитѣ, ще пристигне въ всичката своя сила и духовна пълнота и ще промѣни вида на тоя свѣтъ. Вие скоро наближава да заемете едно високо мѣсто в реда на изкупенитѣ висши свѣтове, които постепенно, неотклонно възлизатъ единъ слѣд другъ въ една нова областъ на горнитѣ върховни свѣтове. Въ Небесата на Божественитѣ разпореждания, въ които и тоя вашъ свѣтъ вече ще пристъпи напредъ една стѫпка да заеме своето мѣсто, отредѣно му отъ Върховния Владика помежду другитѣ. Вашето встѫпвание въ тия нови безпредѣлни граници на Новото Царство на вѣчнитѣ свѣтове ще се ознамени съ даване знака на Върховния Господаръ, Владѣтель и Царъ надъ всичко. Той ще ви посрѣщне заедно съ всичкитѣ ангелски ликове, които ще дойдатъ да ви приематъ радостно и весело, като съграждани на Вѣчното Царство, на което силата и славата е нескончаема.

Не огорчавайте Бога съ вашето поведение, не се съмнявайте въ Истината Му, която ви носи отъ Небесното жилище въ знакъ на Неговата къмъ васъ вѣрность и любовь. Просвѣтете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родилъ, бодърствува надъ васъ. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловѣрие настрана и елате къмъ вѣчната видѣлина на живота, да разберете вѣчния пѫть на Бога, Който ви е въздигналъ отъ пепелището на ничтожеството къмъ славата и величието на безсмъртието.

Не се заблуждавайте, но дайте мѣсто на Този, Който ви оживява. Предъ Него: домочадията, поколѣнията, народитѣ не чезнатъ, но се възобновяватъ и възраждатъ отъ този сѫщъ Вѣченъ Духъ, Който привежда въ порядъкъ всичко въ тоя обширенъ Божественъ свѣтъ. Възобновлението е велика благодатъ, която ви спомага да се удостоите, да влѣзете въ пѫтя на видѣлината, въ която обитава миръ и любовь въ всѣка нейна стѫпка. Тя е мощниятъ вѣчень двигатель въ живота, който повдига всичкитѣ паднали духомъ. Тя е пѫтятъ на спасението, по който влиза злощастният человѣчески родъ, призованъ отъ Небето на още единъ великъ подвигъ, съ когото ще се завърши все, що е отредено.

Пѫтятъ, въ който ида да ви поведа да възлѣзете въ Царството Божие, да Му служите, е пѫть вѣченъ; пѫть, пъленъ съ всѣка благостъ на живота; по него сѫ възлѣзли всичкитѣ чинове и ликове небесни прѣди зачатъка на самата тая вѣчност, която е безъ начало и безъ край. И помежду васъ и пѫтя Небесни ликове сѫществува велика междина, която е неизмѣрима отъ никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва въ едно неразривно братство. Тази връзка е любовьта на Вѣчния нѣвидимъ Богъ — Извора на живота.

Тая непрѣодолима любовь на Този, Който ви люби и се грижи за васъ, ме извика отъ горѣ да дойда да ви помогна въ тия усилни врѣмена, които наставатъ за послѣдень пѫть въ тоя свѣтъ.

Предъ вази стои една голѣма опасностъ, която се готви да разруши все що е свѣто посадено отъ рѫката на вашия Небесенъ Баща. Затова съмъ въ тоя свѣтъ дошелъ, да ви рѫководя лично прѣзъ тази най-опасна минута прѣзъ живота. Покажете се мѫжье твърди и непоколебими, вѣрни на призванието си, прѣпасани прѣзъ пояса, готови за бранъ. Направете всѣки потребнитѣ самопожертвувания да възтържествува истината, сега е случай благоприятенъ да се покажете родъ избранъ, семе Царско, народь, на който Господъ на Силитѣ е вождъ.

Азъ ида да подкрепя славянския родъ, комуто е дадено да възтържествува надъ всички негови врагове и неприятели, прѣпятствуващи му въ пѫтя на неговото благородно знание, което той се стрѣми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредѣно отъ Върховния Промисълъ на Провидѣнието. Врѣмето е близо и при вратата на тоя свѣтъ. Истината ще възтържествува и ще се възцари въ пълната си хубостъ и красота, която ще озари лицето на тоя свѣтъ съ сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родилъ за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде отъ горѣ, подигнѣте очитѣ си и вижте това, което ви очаква; отворете ушитѣ си и чуйте сладкитѣ пѣсни, приятнитѣ химни, величественитѣ антими, пѣсни отъ ангелскитѣ ликове, които се приготовляватъ за този славенъ денъ.

Чуйте, вѣрността е първата стѫпка при влизание въ новия животъ, тя е първото условие при тѣснитѣ врата на приемание, тя е първиятъ плодъ на Любовь, който има да поднесете предъ Огнището на Отеческий олтаръ. Не остава врѣме да се впускате въ праздни разправии за миналото, което нѣма да ви ползува, ако не вземете примѣръ отъ неговитѣ погрѣшки, да изправите настоящитѣ. Вашето възраждание има голѣма нужда отъ чисти добродетели, които липсватъ. Сега то е повърхностно и не коренно, врѣменно и несѫществено, което не може да принесе очакванитѣ добри плодове. Този народъ има въпиюща нужда да се рѫководи и управлява отъ святи и Богуугодни начала, нуждни за неговото успѣвание. Тия начала ги е опредѣлилъ отдавна още Богъ, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала сѫ всадени въ вашата душа. Въ възражданието на народитѣ умътъ и сърдцето трябва да вървятъ успоредно, любовьта и добродетельта взаимно, силата и разума наедно да рѫководятъ и управляватъ пѫтя на тѣхните добри стрѣмления. Вънъ отъ тия условия всичко е изгубено за тѣхъ безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, въ което се намирате, за да избѣгнете общото разрушение, което виси вече надъ главитѣ на всички ви.

Азъ пристигамъ въ тоя развратенъ свѣтъ въ минута важна да упражня нуждното влияние, да ви отвърна отъ тоя пагубенъ пѫтъ, въ който народитѣ по земята сѫ се втурнали да слѣдватъ безразсѫдно. Знайте, въ случай, че отхвърлите моитѣ благи съвети и се възпротивите на моитѣ Божествени диктувания, които ви давамъ, защото сте близки на сърдцето Ми, то ще употрѣбя и други мѣрки, много по-лошави, съ които съмъ натоваренъ да приложа въ замѣна на вашето непослушание на святите Божии заповѣди. Вие сте подъ мое покровителство и съмъ длъженъ да ви рѫководя и възпитавамъ въ словото на Истината. Азъ съмъ вашъ хранитель и върховенъ водитель въ Небесните ликове. Когато встъпихъ да ви взема подъ своя охрана, Азъ предвиждахъ всичкитѣ мъчнотии, които врѣмето щѣше да ми създаде до гдѣ ви изведа въ безопасно мѣсто. Азъ знаяхъ колко препятствия, колко несполуки щѣха да ме посрещнатъ съ васъ наедно въ тая велика борба, но моятъ духъ не отстъпи своето намѣрение. Моята любовь за васъ ми продиктува свято задължение и Азъ встѫпихъ напредъ да ви взема подъ моята върховна охрана. Въ това отдалечено минало вашиятъ духъ не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичамъ. Вие бѣхте отвратителни на гледъ и който ви погледнеше, се отвращаваше отъ грубото ви сърдце. За тоя ви лошъ недостатъкъ Азъ не ви отхвърлихъ, нито ви презряхъ за грубата външностъ, съ която бѣше облѣчена вашата душа, но ви възлюбихъ напълно съ благия си духъ, който се завзе да проникне и намѣри нѣкоя Божествена добродетелъ, нѣкоя благородна черта въ вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плодъ изобилно и да създаде у васъ поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влѣзнете въ рода на първитѣ народи, които Богъ на Силитѣ е избраль да извършать вѣчната Му и свята воля. Днесь вече настава да се реши главната сѫдба на тоя покваренъ свѣтъ, въ който Небето иде да извърши единъ корененъ и великъ превратъ и то скоро, въ Новия вѣкъ, който приближава да отбелѣжи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надирѣ поради вашитѣ настоящи престѫпления и минали народни грѣхове, за които безбройни жертви и страдания бѣха нуждни да пренесете до гдѣ да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, съ която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си отъ васъ и ви остави подъ тежкия вѣковен изпитъ, за да познаете и се разкаете за грѣховетѣ си, които разкѫсаха святитѣ връзки на Любовьта Му. Но Богъ се вѣчно не гневи; милостьта Му е въ родъ и родъ, благостьта Му пребѫдва винаги съ тѣзи, които Го любятъ и благословението Му не се оттегля. Той ви рѫководи прѣзъ всичкитѣ тъмни врѣмена съ крѣпка дѣсница и окото Му бдя за васъ, когато преминавахте прѣзъ опаснитѣ пѫтища на този свѣтъ. В това — Азъ, вашиятъ Върховенъ Покровитель, имаше да полагамъ голѣми усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитамъ и облѣка въ хубостьта на Вѣчното, което ви е отредена. За това благоволихъ да извикамъ отдалечъ, отъ край небесата, двамата братя, свѣтила на славянский родъ и да имъ връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесатъ и ви научатъ пѫтя Ми, по който да възлѣзете въ Вѣчната Видѣлина, въ която обитавамъ; Видѣлината на живота, която ви проводихъ да пребѫдите въ нея, която свѣтътъ не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завѣта, Исуса, на поругание и смъртъ, защото дѣлата на тоя родъ бѣха лукави. Но престѫпницитѣ на завѣта Ми приеха заплата за своитѣ беззакония и отъ нинѣ всичко се прекратява. Правдата е вѣчна, Отецъ ми е неизмѣняемъ, дѣлата Му сѫ неотложими, вий сте Мой народъ. Господъ потърси домъ за Себе Си и изборът Му падна въ славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетель. За това ви пратихъ двамата Мои служители да ви донесатъ радостната вѣстъ да напуснете мрака на тѫмнитѣ езически богове. И биде радость голѣма въ свѣтоветѣ на видѣлината, кога Богъ положи печата на великото Си има на вази и вложи Духа Си въ сърдцето ви въ завѣтъ вѣченъ. И явихъ се на тогавашния ви царствуващъ Господаръ и му извѣстихъ Волята на Небето да приеме Пратеницитѣ Ми на Новия завѣть и той ми послуша гласа и се удостои предъ Мене да стане родоначалникъ на духовното ваше възраждание. И казвамъ ви, че не се е раждалъ въ дома славянски отъ него по-смиренъ и по- чистосърдеченъ Господаръ, който съ непоколебима вѣра прие даденото обѣщание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашиятъ началникъ и баща на славянския родъ, който даде очитѣ на първородния си въ жертва благоприятна, даръ избранъ Господу, въ знакъ на неизмѣнна вѣрность Нему. И отъ този день се извърши призванието ви отъ Бога на Силитѣ, Който съизволи въ Своята неизмѣрима мѫдрость да прослави съ васъ наедно всичкото славянство, въ което Господъ Всесилний пребѫдва и на което отрежда да заеме най-първо мѣсто въ Неговото Царство, което встѫпва вече въ своята сила въ тоя страждующь свѣтъ. Разберете неизмѣняемата истина, че въздиганието на славянския родъ е въздигание необходимо за всички, което Богъ самъ върши за своя избранникъ, Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви въ пълната своя Слава и Сила, да възстанови вѣчното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство отъ нинѣ, казва самъ Господъ, оспорва Моето, понеже имамъ власть да дамъ Моето комуто искамъ и ако Азъ давамъ отъ добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмѣлява, нека излѣзе и опита силитѣ си и ще види. Азъ съмъ единъ и думата Ми е неизмѣняема и съмъ вѣренъ и истиненъ въ всичкитѣ Си пѫтища. Словото Ми е неуспоримо. Господъ ви е рѫководитель. Той ви е женихъ, Който изпраща дароветѣ Си, Който ви се радва като младоженецъ за любовьта, която сте приели съ вѣрность отъ Него, Който е Царъ надъ царетѣ и Господаръ надъ господаритѣ. Ето затова ида отъ предвѣчнитѣ обиталища да ви подбудя на добъръ и святъ животъ, да ви предохраня да не съгрѣшите изново противъ върховната воля на Небето и ви отхвърли както въ миналото, когато съ беззаконията си дотѣгнахте на Бога и Той ви остави да паднете подъ рѫцетѣ на вашитѣ врагове, които дойдоха отдалечъ да ви накажатъ за престѫпленията и да изпълнятъ волята на Върховния Сѫдия надъ вази. Но въ тогавашното ваше падение Азъ ви подкрепихъ съ Любовьта Си, понеже не бѣхте съвършено отхвърлени отъ лицето на Този, който ви бѣше избралъ. И въ дълговѣчното робство постоянно ви ръководихъ въ пѫтя на търпение и смирение и ви учихъ да изправите живота си, да съзнаете грѣховетѣ си, да се разкаете и обърнете съ всичкото си сърдце къмъ Господа Бога вашего, съ Когото сте съединени съ брачни връзки на чистъ и непороченъ животъ. И въ всичкитѣ ви страдания и изпити Азъ ви подкрепяхъ съ Моята рѫка и ви придавахъ сила и мощъ на духа да не отпаднете съвсемъ духомъ и се изгубите въ тинята на отчаянието. И съ всички сили, които разполагамъ, завзехъ се да създамъ у васъ душа чиста и непорочна, съ поведение Божествено. И въ края на вашия дълговѣковенъ изпитъ, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисълъ да ви избави отъ тежкото робство, Азъ бѣхъ първиятъ, който се явихъ да се застѫпя да ви освободя, като предполагахъ, че ще се възползувате отъ дадената благодатъ да поправите миналото; но вие злоупотрѣбихте съ дароветѣ на свободата. Обаче Азъ почнахъ освобождението ви, като турихъ въ дѣйствие всичкитѣ си мощни сили да работятъ на всѣкѫде за постигание и осѫществлявание на великата мисъль, която има да завърша въ най-кратко врѣме, което чака Моята върховна заповѣдъ, но вашитѣ раздори, вашиятъ ново- развратень животъ, възпиратъ святата мисъль, която имамъ на сърдце за вашето добро и доброто на цѣлия родъ человѣчески; но всичко си има своитѣ граници, това трѣбва да знаете. Прѣзъ тия послѣдни години на новопочналия ви животъ съмъ ви рѫководиль безопасно до тая минута и съмъ полагалъ най-голѣмитѣ усилия да ви опазя отъ много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Азъ не съм отъ тия, които се побеждаватъ. Иде врѣме и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Азъ съмъ Богъ, Който се не лѫже, но вие сте народъ своенравенъ, който не съзира кѫдѣ се крие неговото добро.

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дѣло на славянския родъ, но вѣренъ съмъ въ дѣлото на Този, Който Ме е проводилъ. За Него нѣма препятствие, нѣма мъчнотии, волята Му е воля вѣчна и непреклонна и все, що е рекълъ, ще бъде, но не въ вашитѣ дни, ако се повърнете назадъ, както израилскиятъ народъ въ пустинята, и ще оставите коститѣ си, както тѣхъ за вашето малодушие и общо невѣрие. Но новото поколѣние, което самъ Богъ на Силитѣ ще повдигне, ще осѫществи Неговите възнамѣрения, предопредѣлени да се изпълнятъ. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дѣло, ако се вдадете на разпуснатия животъ на покваренитѣ народи и това Ме прави повече да бодръствувамъ за вази, да не би изново да се повърнете и паднете въ примката на лукавия, което падение ще ви коствува живота. Това Ме принуди да слѣза отъ горѣ помежду ви, да се застѫпя изново да изгладя и премахна адската омраза съ братския вамъ родъ, който е положилъ за вази безброй человѣчески жертви; той е свѣта Русия, на която Богъ е отредилъ велико бѫдаще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете отъ нея данъ като Мелхисадекъ отъ Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вамъ дължи, такива сѫ Божественитѣ наредби: единъ сѣе, другъ жъне, въ края всички ще участвуват въ Божието благо. Днесь адската злоба се отстранява, ходътъ на работитѣ взема другъ видъ, адскитѣ сили отстѫпватъ въ първитѣ сили на бойното поле, нарушителитѣ на Божия мир ще бѫдатъ наказани на всѣкѫдѣ и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любовь; подигнете очитѣ си и вижте, че свѣтътъ е узрѣла жетва. Въ скоро врѣме ще завѣря вѣрността на моитѣ Божествени думи. Още единъ великъ подвигъ и всички сърдца ще треперятъ и мѫдруванията на свѣта ще престанатъ веднажъ за всѣкога. Небето, въ знакъ на своето благоволение, ви е дало единъ свѣтъ залогь на велика милость и любовь, който се пази помежду ви отъ този день, въ който е даденъ отговорътъ, започва вашето изкупление и ви предупреждавамъ да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да свѣтотатствувате, три злини ще ви допусна: гладъ, моръ и разорение, и нѣма да ви пощадя, но ще се сѫдя съ васъ и ще помните винаги, че Богъ е говорил. Пазете думитѣ Ми. Вѫ тоя Залогъ, който съмѫ ви поверил, почива бѫдащето ви, той е скрижалътъ на дома ви, надежда и животъ за рода ви. Слушай ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съмъ ви говорил.

Обръщамъ се къмъ васъ сега, мои служители, водители, учители и къмъ васъ книжници, фарисеи и лицемѣри и ви заповѣдвамъ да не развращавате народа Ми, който съмъ ви повѣрилъ. Престанете отъ лошитѣ си пѫтища, врѣме е за вази да поразмислите, водете народа ми въ пѫтя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитнитѣ въ теготитѣ имъ и не оскърбявайте беднитѣ. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Богъ не може да гледа на това отвратително дѣло, което се върши предъ Него на всѣкѫдѣ. Търпението Му е вън отъ границите си, повиканъ съмъ да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догдѣ е врѣме, иде чась и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислетеь невѣрието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий пѫть ида отъ кать сте станали мой народъ, за да ви видя съ собственото си око какви сте на гледъ, как живѣете и духътъ Ми е трогнать отъ печалната картина. За оплаквание сте вие, надъ които пожертвувахъ всичко придобито: животъ, слава и честь, сте злоупотребили съ Моята доброта и Моята любовь.

Предъ лицето Ми стоятъ множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени отъ самите васъ. Идете при тѣхъ и имъ изповядайте прегрѣшенията си и направете миръ всѣкой съ ближния си. Този день, който ида да ви се открия въ Моята пълна слава, искамъ да е день на радость, а не на скръбъ, день, посветенъ Богу Моему.

Азъ съмъ Елохилъ, Ангелъ на завѣта Господенъ.

Съобщено на 8 октомврий 1898 година Варна—България

*Прѣписано отъ печатни за корекция коли (страници 5) на брата П. Кировъ на: 30 май, сѫбота вечеръ, 1 юний, понѣделникъ вечеръ и 3 юний, срѣда вечеръ, 1915 год., гр. Бургасъ. Прѣписалъ: М. Сотировъ.

12001997_10153625700569443_1092227196_o1

Обястнителни бележки

БЕЛЕЖКА КЪМ ПРЕПИСА ОТ
ПРИЗВАНИЕТО:

Настоящият препис е направен от екземпляр, най-близък и точен с оригинала. Първоначално Петър Дънов е имал идеята да се изпрати този Призив в Народното събрание, за да бъде прочетен пред народните представители, но впоследствие се отказал. Братята са искали да бъде напечатан, за да го имат на разположение. Но след извършване набора в печатницата, и след разпределението на страници, Петър Дънов разпорежда да се отмени печатането, наборът да се разпилее, а листовете за корегиране предал на братята. Такъв лист е имал и брат Пеньо Киров в Бургас, преписал го в тетрадка, а от нея е направил препис по-късно Минчо Сотиров, който е най-близък и точен с оригинала.

Всеки, който в бъдеще преписва ПРИЗВАНИЕТО, да се счита задължен да спазва точно текста, да не го раздава кому и да е, и да бъде пазен като светиня.

Бележка кьм публикуването и разбирането на
гореизложеното „Призвание“

През 1898 година Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие“ една беседа: „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско“.

Тази Беседа следва да се тълкува в контекста на споделеното в писмо с един от неговите ученици:
„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да ми донесат благите вести отгоре на Господа.“
/Из писмо от 8.10.1898 год. гр. Варна/

Тълкуването извън този контекст, както и извън цялостното познаване дейността и фигурата на Петър Дънов би допринесло за неразбиране и неправилни изводи от рода на твърдения, че Петър Дънов обявява себе си като представител на Висшата Божествена йерархия. Самият Петър Дънов казва: „Духът Елохим, който е Бог помазаник, е ръководителят на българите. Той е Ангелът, посветен от Господ да води българския народ и цялото Славянство. Той е Ангелът на Завета Господен.“
По време на своята Беседа, би могло да се предполага, че Петър Дънов е посетен от подобен Божи пратеник, защото подобни събития се повтарят многократно в т.нар. „Седем разговора с Духа Господен“, документирани, съхранени в личните му тевтерчета. Подобен документ следва също да се анализира и проучи, защото самите Разговори също би следвало да се тълкуват като дадени отгоре, т.е. те са били записвани от самият Петър Дънов на български език. В този уникален документ може да се прочете следното, което е пряко свързано с гореизложеното „Призвание“:

„Разумей прочие истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един човек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е човек на когото лицето ще свети като Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни.“

/Откъс от Седмия разговор на Петър Дънов с Духа Господен
ОЩЕ НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ
КЪМ СЪПЪТСТВАЩИТЕ
„ПРИЗИВА“ СЪБИТИЯ

Тодор Ковачев

Обстоятелствата налагат да се направи още едно издание /вероятно няма да е последно/ на „Призива“ към българския народ и славянството от Учителя Беинса Дуно.

Издателските къщи направили това досега прилагат към него и исторически справки, които са отчасти верни и непълни.
Ще допълним неизвестното досега.

И така в осмия ден от месец октомври на 1898 година в църквата „Св.Димитър“ на гр. Варна Учителят изнася публично лекцията известна със заглавието си: „Призвание към народа ми български - синове на семейството славянско.“
Може би някои ще се притеснят, че това е станало в църква. А обяснението е просто. Тогава е нямало такива зали, като съвременните, където това би станало естествено. И друго, физическият баща на Учителя е бил свещеник във Варна и властваша фигура в този край. Религиозните власти още не са знаели нищо за дейността на Учителя и по-лесно от това не е било църковното здание да послужи за зала в днешния смисъл на думата.

Намерението на Учителя е било „Призванието“ да стане достъпно за широка аудитория. А коя е била тази аудитория? - Ясно е, че не са били само преките слушатели. Заглавието подсказва недвусмислено към кого се обръща Той. Но не само към българския народ е обръщението. Почти в края на „Призива“ обръщението е актуализирано.: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас книжници, фарисеи и лицемери....“ Текста е ясен. Разяснения не са необходими.
И както е известно вече, цялата предпечатна подготовка е била извършена акуратно. Оставало самото отпечатване. Това обаче не станало. Учителят се разпоредил да се спре отпечатването. Причините не са известни на нас, защото не ги е казал на никого. Листовете за корегиране обаче останали. За тях Учителят дал указания да се съхраняват от учениците Пеньо Киров и Тодор Стоименов. Като заръката Му била да не ги правят известни на никого. Така и станало до известно време. В гр. Бургас от екземпляра на Пеньо Киров се е възползвал Минчо Сотиров и си направил препис. В София Тодор Стоименов дал на всеизвестния тогава ученик на Учителя дядо Благо да си направи препис и да го пази в строга тайна. Дядо Благо изпълнявал заръката точно. Така пазителите на тайната станали четирима. Какво става по-нататък?

С дядо Благо голям приятел бил друг ученик на У чителя - Иван Антонов, също известен сред приятелите. Те често си гостували. Тук в скоби трябва да кажа няколко думи за дядо Благо. Това е негов псевдоним. Истинското му име е Стоян Русев. Той е основателя на известното детско списание „Славейче“. Един ден Иван Антонов гостувал на дядо Благо. Посред раздумката им, дошли да навестят дядо Благо други гости. Когато дядо Благо ги видял през прозореца, не изпитал желание да се разговаря с тях. Затова казал на Иван Антонов: „Дете, ти стой тук, а аз ще ги посрещна в другата стая и елегантно ще ги помоля да си ходят.“ Така и станало. Но докато Иван Антонов чакал дядо Благо да си свърши дипломатическата задача с неканените гости, решил да си използва времето, като прегледа библиотеката му. Разглеждайки я, в едно от томчетата, намерил между страниците скътан на тайно място „Призива“. Изненадал се. Не знаел дотогава за неговото съществуване. Учудил се и на това, че дядо Благо не му е казал нищо до сега за тая ценност. Реакцията му била не дотам коректна. Сложил „Призива“ в джоба си и върнал томчето с беседи на мястото му. След сцената с гостите Иван Антонов побързал да си отиде. Всеки би се досетил, че е последвал нов препис на „Призива“. Така и станало. Понеже бил много близък със стенографките, те свършили тая работа на професионално ниво. След ново гостуване на Иван Антонов у дядо Благо, оригиналът бил поставен на мястото му. „Но шило в торба не стои.“ Казва поговорката. Така и „Призива“ започнал да се размножава и тайната да се пази колективно. В един момецт Тодор Стоименов и дядо Благо разбрали, че те не са единствени пазачи на тайната. В разговор помежду си даже им преминала мисълта да се усъмнят един друг в нарушение на поетото задължение. Дядо Благо разкрил мъката си пред Иван Антонов. Сега вече Иван Антонов разбрал, че не е постъпил правилно. Признал на дядо Благо за некоректната си постъпка и като ученик в школата, който не се страхува да си признае грешката, а напротив е готов да я изправи, отишъл при Учителя и Му разказал всичко. А какво направил Той? Ами, постъпил като благ баща. Усмихнал се добродушно и казал приблизително с тих и благ глас: „Рекох, нека го четат.“

Така „Призива“ излязъл от своята апокрифност още по времето на Учителя, когато е бил на земята. Днес може да се ползваме от казаната истина в него без да се притесняваме, че сме нарушили първоначалната повеля на Учителя да не се разпространява. Сега нека всеки, който желае да го проучва и да се ползва разумно от казаните там Слова. Пожелаваме Ви го!
Всеки, който в бъдеще преписва ПРИЗИВА, да се счита задължен да спазва точно текста, да не го раздава кому и да е, и да бъде пазен като светиня.