Обястнителни бележки

БЕЛЕЖКА КЪМ ПРЕПИСА ОТ
ПРИЗВАНИЕТО:

Настоящият препис е направен от екземпляр, най-близък и точен с оригинала. Първоначално Петър Дънов е имал идеята да се изпрати този Призив в Народното събрание, за да бъде прочетен пред народните представители, но впоследствие се отказал. Братята са искали да бъде напечатан, за да го имат на разположение. Но след извършване набора в печатницата, и след разпределението на страници, Петър Дънов разпорежда да се отмени печатането, наборът да се разпилее, а листовете за корегиране предал на братята. Такъв лист е имал и брат Пеньо Киров в Бургас, преписал го в тетрадка, а от нея е направил препис по-късно Минчо Сотиров, който е най-близък и точен с оригинала.

Всеки, който в бъдеще преписва ПРИЗВАНИЕТО, да се счита задължен да спазва точно текста, да не го раздава кому и да е, и да бъде пазен като светиня.

Бележка кьм публикуването и разбирането на
гореизложеното „Призвание“

През 1898 година Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие“ една беседа: „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“.

Тази Беседа следва да се тълкува в контекста на споделеното в писмо с един от неговите ученици:
„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да ми донесат благите вести отгоре на Господа.“
/Из писмо от 8.10.1898 год. гр. Варна/

Тълкуването извън този контекст, както и извън цялостното познаване дейността и фигурата на Петър Дънов би допринесло за неразбиране и неправилни изводи от рода на твърдения, че Петър Дънов обявява себе си като представител на Висшата Божествена йерархия. Самият Петър Дънов казва: „Духът Елохим, който е Бог помазаник, е ръководителят на българите. Той е Ангелът, посветен от Господ да води българския народ и цялото Славянство. Той е Ангелът на Завета Господен.“
По време на своята Беседа, би могло да се предполага, че Петър Дънов е посетен от подобен Божи пратеник, защото подобни събития се повтарят многократно в т.нар. „Седем разговора с Духа Господен“, документирани, съхранени в личните му тевтерчета. Подобен документ следва също да се анализира и проучи, защото самите Разговори също би следвало да се тълкуват като дадени отгоре, т.е. те са били записвани от самият Петър Дънов на български език. В този уникален документ може да се прочете следното, което е пряко свързано с гореизложеното „Призвание“:

„Разумей прочие истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един човек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е човек на когото лицето ще свети като Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни.“

/Откъс от Седмия разговор на Петър Дънов с Духа Господен
ОЩЕ НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ
КЪМ СЪПЪТСТВАЩИТЕ
„ПРИЗИВА“ СЪБИТИЯ

Тодор Ковачев

Обстоятелствата налагат да се направи още едно издание /вероятно няма да е последно/ на „Призива“ към българския народ и славянството от Учителя Беинса Дуно.

Издателските къщи направили това досега прилагат към него и исторически справки, които са отчасти верни и непълни.
Ще допълним неизвестното досега.

И така в осмия ден от месец октомври на 1898 година в църквата „Св.Димитър“ на гр. Варна Учителят изнася публично лекцията известна със заглавието си: „Призвание към народа ми български – синове на семейството славянско.“
Може би някои ще се притеснят, че това е станало в църква. А обяснението е просто. Тогава е нямало такива зали, като съвременните, където това би станало естествено. И друго, физическият баща на Учителя е бил свещеник във Варна и властваша фигура в този край. Религиозните власти още не са знаели нищо за дейността на Учителя и по-лесно от това не е било църковното здание да послужи за зала в днешния смисъл на думата.

Намерението на Учителя е било „Призванието“ да стане достъпно за широка аудитория. А коя е била тази аудитория? – Ясно е, че не са били само преките слушатели. Заглавието подсказва недвусмислено към кого се обръща Той. Но не само към българския народ е обръщението. Почти в края на „Призива“ обръщението е актуализирано.: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас книжници, фарисеи и лицемери….“ Текста е ясен. Разяснения не са необходими.

И както е известно вече, цялата предпечатна подготовка е била извършена акуратно. Оставало самото отпечатване. Това обаче не станало. Учителят се разпоредил да се спре отпечатването. Причините не са известни на нас, защото не ги е казал на никого. Листовете за корегиране обаче останали. За тях Учителят дал указания да се съхраняват от учениците Пеньо Киров и Тодор Стоименов. Като заръката Му била да не ги правят известни на никого. Така и станало до известно време. В гр. Бургас от екземпляра на Пеньо Киров се е възползвал Минчо Сотиров и си направил препис. В София Тодор Стоименов дал на всеизвестния тогава ученик на Учителя дядо Благо да си направи препис и да го пази в строга тайна. Дядо Благо изпълнявал заръката точно. Така пазителите на тайната станали четирима. Какво става по-нататък?

С дядо Благо голям приятел бил друг ученик на У чителя – Иван Антонов, също известен сред приятелите. Те често си гостували. Тук в скоби трябва да кажа няколко думи за дядо Благо. Това е негов псевдоним. Истинското му име е Стоян Русев. Той е основателя на известното детско списание „Славейче“. Един ден Иван Антонов гостувал на дядо Благо. Посред раздумката им, дошли да навестят дядо Благо други гости. Когато дядо Благо ги видял през прозореца, не изпитал желание да се разговаря с тях. Затова казал на Иван Антонов: „Дете, ти стой тук, а аз ще ги посрещна в другата стая и елегантно ще ги помоля да си ходят.“ Така и станало. Но докато Иван Антонов чакал дядо Благо да си свърши дипломатическата задача с неканените гости, решил да си използва времето, като прегледа библиотеката му. Разглеждайки я, в едно от томчетата, намерил между страниците скътан на тайно място „Призива“. Изненадал се. Не знаел дотогава за неговото съществуване. Учудил се и на това, че дядо Благо не му е казал нищо до сега за тая ценност. Реакцията му била не дотам коректна. Сложил „Призива“ в джоба си и върнал томчето с беседи на мястото му. След сцената с гостите Иван Антонов побързал да си отиде. Всеки би се досетил, че е последвал нов препис на „Призива“. Така и станало. Понеже бил много близък със стенографките, те свършили тая работа на професионално ниво. След ново гостуване на Иван Антонов у дядо Благо, оригиналът бил поставен на мястото му. „Но шило в торба не стои.“ Казва поговорката. Така и „Призива“ започнал да се размножава и тайната да се пази колективно. В един момецт Тодор Стоименов и дядо Благо разбрали, че те не са единствени пазачи на тайната. В разговор помежду си даже им преминала мисълта да се усъмнят един друг в нарушение на поетото задължение. Дядо Благо разкрил мъката си пред Иван Антонов. Сега вече Иван Антонов разбрал, че не е постъпил правилно. Признал на дядо Благо за некоректната си постъпка и като ученик в школата, който не се страхува да си признае грешката, а напротив е готов да я изправи, отишъл при Учителя и Му разказал всичко. А какво направил Той? Ами, постъпил като благ баща. Усмихнал се добродушно и казал приблизително с тих и благ глас: „Рекох, нека го четат.“

Така „Призива“ излязъл от своята апокрифност още по времето на Учителя, когато е бил на земята. Днес може да се ползваме от казаната истина в него без да се притесняваме, че сме нарушили първоначалната повеля на Учителя да не се разпространява. Сега нека всеки, който желае да го проучва и да се ползва разумно от казаните там Слова. Пожелаваме Ви го!
Всеки, който в бъдеще преписва ПРИЗИВА, да се счита задължен да спазва точно текста, да не го раздава кому и да е, и да бъде пазен като светиня.

УВОД . НАЧАЛОТО НА НОВАТА ЕПОХА

Духовната работа на Учителя Петър Дънов (1864–1944), започнала в ранната му младост, става по-интензивна след завръщането му в България през 1895 г. от Съединените щати. В Бостън той е следвал в теологическия факултет на Методисткия университет. Връщайки се, той има срещи и общуване с Духовния свят, при което стига до по- дълбоки прозрения за духовната задача на България и за своята мисия. Разкрива му се, че България има изключително важна задача при подготовката за Новата култура на любов и братство. Петър Дънов се посвещава на тази задача и през 1897 г., на 33-годишна възраст, основава „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“. През 1906 г. това общество преминава във „Веригата“, а през 1920 г. – в Школата на Бялото братство. През 1898 г. Ангел Елохил предава на Петър Дънов пророческо послание, адресирано до българския народ. Това послание, известно като Призвание към народа Ми, дава духовната основа за разбиране на работата на Петър Дънов. То възвестява Второто пришествие на Христос в една Нова епоха, в която славянските народи ще излязат на преден план като носители на нова култура на любов и братство. Тази Нова епоха е Епохата на завръщането на Христос. При публичния прочит на „Призвание към народа Ми“ във Варна Петър Дънов поема ролята на пророк и за завръщането на Христос, и за Новата славянска култура, която ще се развие в Източна Европа под напътствията на ангел Елохил. В неделя, 22. март 1914 г., в началото на пролетта, Петър Дънов кани духовния кръжок, който се събира за лекциите му от много години, на празнична вечеря. След като прочита част от последната глава на всяко от четирите Евангелия, той изрича следните думи: „Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои той ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга – нова.“ По-нататък в речта си казва: „Тоя ден е велик духовен ден. Горе става официално присъствие на тържеството и всички приятели от Там ви поздравяват.“ (…) „Днес започва нова епоха в Духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата Книга на Живота?“ Заключителните думи на речта му са: „Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в Небето. От Горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък, ако се окаже то непоправимо, Той ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново Своето дело. Да не се страхуваме от това. Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите. Да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови. Амин.“1 Денят 22. март 1914 г. бележи нова глава в историята на човечеството – на този ден започва изпълнението на пророческото Послание от 1898 г., той е началото на Второто пришествие на Христос. От 1914 г. този ден – 22. март се празнува от Школата на Бялото братство като първия ден на духовната Нова година. Една седмица след тази неделна среща, на 29. март 1914 г., Учителя започва официално да изнася публични неделни беседи, събрани в многотомната поредица „Сила и живот“. Неофициално тези беседи са започнали още през 1911 г. Те представят новото учение за развиване на съзнанието в Епохата на завръщането на Христос. През 2014 г. Бялото братство чества два юбилея: 150 години от рождението на Учителя Петър Дънов и 100 години от официалното начало на Неделните беседи – 1914 г. През 2014 г. човечеството като цяло може да отпразнува първите 100 години – Първия век от Новата епоха на Христос. Тази книга съдържа текста на „Призвание към народа Ми“, на български и английски език. Следват размишления върху съдържанието му и върху подготовката за Новата славянска култура, също на двата езика.

Хари Салман, Холандия

ПРОРОЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ НА АНГЕЛ ЕЛОХИЛ

На 8. октомври 1898 г. ангел Елохил предава важно послание на Петър Дънов. Ангелът се представя за хранител и покровител на българския народ и Ангел на Завета Господен. През същия месец Петър Дънов предава това послание като „Призвание към народа Ми – български синове на семейството славянско“ на духовното общество „Милосърдие“ във Варна. Според него, Бог е възложил на своя ангел Елохил задачата да води българския народ и всички славянски народи. Името на ангела вероятно означава: „Елоах е Бог“ (Елоах е ангел от величината на Елохим – Силите, към които принадлежи Яхве). Учителя е имал идеята да изпрати Посланието на ангела до Народното събрание на България, за да бъде прочетено пред депутатите, но е размислил. Приятели го молят да публикува текста, но когато шпалтите са готови за коректура, през декември 1898 г., той решава да ги изтегли от печат. Моли учениците си Пеню Киров и Тодор Стоименов да приберат шпалтите и да не споменават за тях. През 1915 г. Минчо Сотиров получава текста от Киров за копиране. Стоименов също дава своя екземпляр за копиране. Това последно копие е намерено случайно от Иван Антонов, който прави свое и го дава на други ученици. Антонов признава това пред Учителя, който тогава дава разрешение Посланието да бъде прочетено и от други.12 Ангел Елохил разкрива пред Петър Дънов, че за първи път е дошъл при българския народ, когато княз Борис І е обявил християнството за новата официална религия, през 865 г. В този момент е започнала мисията на българите, както и тази на Елохил. Елохил ги е напътствал по време на страданията им, които са последица от греховете им като народ, за да пречисти душите им по пътя на търпението и смирението към „добър и свят живот“. През втората половина на 19. век той е поставил началото на процеса на освобождаване от османско владичество. Сега идва при този народ за втори път, за да го упрекне, че не използва добре даровете на новата свобода и да му напомни за неговата мисия. Според ангела, българите споделят мисията си с други членове на славянското семейство. Можем да предположим, че Елохил е повел всички славянски народи, до които християнството е достигнало чрез старобългарския език, използван в Източна Европа от времето на мисионерите Кирил и Методий. Вероятно внушенията на Елохил са продължили и когато тези народи са получили свои архангели. Много славянски народи (поляците, чехите, словаците, словенците и хърватите) са попаднали под влиянието на Рим и вероятно са престанали да бъдат вдъхновявани пряко от Елохил. Елохил разкрива, че Бог е избрал славянския дом за Свое жилище. Също както старозаветните пророци наричат израилтяните „невеста“ на Яхве, той нарича Бог (Христос) „жених“ на българския народ и в по-широк смисъл – на другите славянски народи. Те са „отбрани чеда на Истината“ и „съставят зародиша на Новото човечество“, на което славянското семейство, като нов Израил, ще бъде огнище. Това е много важен символ. Встъпителните думи на Призванието са: „Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си.“ Елохил ще води своя народ към Царството Божие. Христос ще се завърне, Новата епоха наближава. Небето е поверило на българите „един свят залог на Велика милост и любов“, но те трябва да следват призванието си. Ангелът ги описва като „племе на раздори“ и „народ своенравен“, подвластен на „общото разединение и разногласие“ на славянското семейство. Ангелът е дошъл да ги предупреди. Българите трябва да се пробудят и да се отклонят от пътя на злото, да се покаят и да развият чисти добродетели. Те се нуждаят от напътствия и уроци от своя ангел. Когато откликнат на неговия призив, ще започне тяхното изкупление и духовно обновление. Откликвайки на призива, те ще избегнат „общото разрушение“, което вече е надвиснало над главите им, както казва ангел Елохил. Такива предупреждения и заплахи с наказание напомнят за думите на пророците от Стария завет. Народ, който не следва Божиите повели, както се изразяват пророците, трябва да се сблъска с последствията. Петър Дънов следва призванието на ангела. Година по-рано, на 19. март 1897 г., той е бил вдъхновен от Духовния свят. Както казва по-късно: „Тогава получих мисия от Небето, тогава Ми казаха, че съм Учител за цялото човечество. Възложената мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса (концепция от теософията, посочваща нов културен цикъл – бележка на автора).“13 През същата година той основава Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, което през 1906 г. преминава във Веригата, а през 1920 г. – в Школата на Бялото братство. Още в младостта си, по време на дълго боледуване в началото на 1884 г., когато е на косъм от смъртта, Петър Дънов посвещава живота си на Христос и решава да стане проповедник. По-късно той твърди, че когато е бил на деветнадесет години, Петър Дънов е умрял и в него е заживял Духът на Истината.14 Това е станало по време на болестта му. Духът на Истината е едно от имената на Светия дух. След завръщането си от Бостън през 1895 г. Петър Дънов отказва поста на методистки пастор. Отклонява се от протестантската мисия в България, която си е поставила за цел да реформира православната църква. Отделяйки време и енергия и за обществена и просветна дейност, той все пак се посвещава най-вече на духовна работа – на молитва и медитация. Започва подготовката на неговата лична мисия. Духовните му дневници, писма и няколко публикувани текста сочат, че е получавал послания от Бога и от различни ангели.15 Тези духовни разговори, един от които е срещата с Елохил, са необикновени духовни преживявания, за каквито се знае само от житията на пророците и светците. Същността на мисията на българите става ясна от учението, което Учителя излага в лекциите и проповедите си. Това не е негово собствено учение, а Христовото Учение, „Великото Учение на Живота“, както казва той.16 Човечеството е тръгнало по пътя на инволюцията – отдалечаване от Бога, от другите човешки същества и от природата. Човекът развива своето его и загубва връзка с по-висшето си Аз. Христос възстановява тази връзка и чрез Неговата саможертва може да започне човешката еволюция. Човек вече може да стане съзнателна част от човечеството и природата и да развива своята божествена същност. В съответствие с духовните традиции на (източното) християнство, Учителя говори за човешката гордост, за страданията, чиято причина са човешките грешки, и за пътя на кротост и смирение, който води към Христа. Обновеното човечество вече не се нуждае от Църква. То ще проявява любов и братство и чрез тях обществото ще се преобрази в духовна общност. Учителя гледа на Школата на Бялото братство като на училище, в което това ново човечество може да се развива. То ще подготви нова култура (Шестата култура при сегашния Пети културен цикъл, който e започнал след разрушението на Атлантида), в чийто център ще бъдат славянските страни. От тази славянска култура ще се роди нов, Шести културен цикъл, който ще обхване пробудилите се хора от всички народи. В теософията се говори за „шеста раса“, Петър Дънов я нарича „Раса на Любовта“. В антропософската терминология петте цикъла са наречени: Полярна, Хиперборейска, Лемурийска, Атлантска и сегашната Следатлантска епоха. Ще последват още два културни цикъла.

ПРОБУЖДАНЕТО НА СЛАВЯНСКИТЕ НАРОДИ

Първите идеи за бъдещето на славянските народи се появяват в трудовете на немския философ Хердер (1744–1803). Той смята славяните за млади носители на глобалната култура на бъдещето, в която ще осъществят най-висшия човешки идеал. Неговите мисли значително допринасят за събуждането на националното самосъзнание на различните славянски народи през 19. век. То произтича от техния език и култура, а не от политически представи за национална независимост. В Русия това пробуждане води до зараждането на движението на славянофилите. В Полша от славянофилските идеи възниква месианската идеология (изстрадалата Полша като Месия сред нациите), която е пламенно патриотична, католическа и антируска, и целта й е създаването на християнска цивилизация. Сред чехите, словаците, хърватите, сърбите и българите, които тогава живеят под австроунгарско и/или османско владичество, също се пробужда интерес към запазване и отстояване на тяхната национална култура и език. Полски (Йозеф Мария Хьоне-Вронски, Зигмунт Крашински и Адам Мицкевич), чешки (Йозеф Добровски) и словашки писатели (Ян Колар и Людовит Щур) повтарят твърденията на Хердер, че славяните, благодарение на националните  си качества, са призвани да създадат по-добър свят на свобода и мир. Подобни месиански идеи са изразени и от руския писател Фьодор Достоевски. Неговите възгледи за ролята на Русия като спасител на европейската култура (защото Русия ще донесе мир между европейските народи) се коренят в убеждението, че в рамките на православната църква само източноправославното християнство е останало чисто. Промяната към славянски политически национализъм настъпва през втората половина на 19. век, първо в Русия. Идеологията на панславянизма (движение, основано върху идеята за славянско единство) е използвана за оправдаване на империалистическата политика на руското правителство за поставяне на всички славянски народи под негов контрол. В други страни, по същото време, тази промяна води до възникване на националноосвободителни движения и в началото на 20. век – до формирането на национални държави. Завръщането към духовните измерения на славянското движение намира израз в произведенията на руския духовен философ Владимир Соловьов. В есето си „Руската идея“ (1888) той говори за мисията на Русия да създаде универсална Църква, в смисъл не на институция, а на общност, живееща според християнските идеали. Руската нация носи в душата си образа на Христос, казва той, но за да изпълни тази своя мисия, тя трябва да преживее морално възраждане. Без да е чел трудовете на Соловьов, вдъхновен пряко от Духовния свят, Учителят Петър Дънов си поставя задачата да работи за духовното възстановяване на българския народ и подготовката за идващата славянска култура. Пред учениците си той излага визията на славянското месианство. Приема за свой дълг да работи с тях за преобразяването на един народ от дисхармонични души в авангард на новата култура, при която ще се въдвори Царството Божие.

НОВАТА ЕПОХА НА ХРИСТОС

В сърцевината на работата на Учителя стои пророческото послание, че при новата славянска култура на любов и братство Христос ще се завърне и ще въдвори своето Царство, но в по-далечно бъдеще, в Шестия културен цикъл. Завръщането на Христос (Второто пришествие) поставя началото на Новата епоха, възвестена от ангел Елохил. Всъщност това е Новата епоха на Христос, който се завръща, според Учителя, не във физическо тяло, а в сърцата на хората, където именно може да бъде открит. През целия си живот Петър Дънов постоянства в това пророческо послание. В книгата „Учителя“ група ученици са събрали следните негови думи: „Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. (…) Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде повторното идване на Христа на Земята. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. (…) Пригответе се да посрещнете Христа! Пригответе се – всеки на своето време – да посрещнете Христа. Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други – утре, за трети – след години. Кой когато е готов, тогава ще Го види. Приемете Христос в сърцето си като приятел, а в ума си като Учител. Работата на Христа не е завършена. (…) Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнанието ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самоотричане и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знания, Свобода! Светлината на Христа прониква навсякъде!“17 През 1940 г., по време на екскурзия в планината, Учителя заявява: „Ние сме в началото на Второто пришествие.“18 В „Изворът на доброто“, сборник с негови изказвания от 1944 г., откриваме думите: „При настоящите условия човечеството минава в нова фаза. Иде новата форма на Любовта. Ние казваме: ‘Кога ще дойде Господ, за да влее в нас тази Любов?’ Иде вече този ден. За някои Той е дошъл.“ „Краят на Века започва от 1914 година.“ „Слънчевата система излиза от гъстата материя и влиза в по-рядка среда. Затова ще има условия да се прояви по-висше съзнание в човечеството. Слънчевата система излиза от тъй наречената „13-та сфера“. От друга страна, Слънцето влиза във Водолей. Сега изтича тъмната епоха – Кали Юга (период на духовна тъмнина, познат от Хиндуистката религия – бележка на автора).“19 Учителя казва, че тази епоха ще завърши през 1999 г. Според него, влиянието на съзвездието Водолей е започнало през 1914 г. Относно това влияние той казва: „Най-характерният белег на този зодиакален знак е, че той ще събуди и оформи у човека и човешкото общество стремеж към справедливост, а също и към духовното, мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек.“ „Главното качество на Водолея е чистотата. Чистотата е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде. Ние вече сме навлезли в областта Водолей. Това е най- мистичният век, който изразява завършване на един цикъл. Знакът на Водолея определя висшата мистичност в човека. Сегашните условия са най-благоприятни за работа. Никога досега в християнската епоха не са наставали по-добри времена от сегашните.“20 В ранните десетилетия на 20. век проличават първите вдъхновения на Водолея в обществената поява на нова вълна на езотеричното християнство, което намира израз в Школата на Бялото братство в България и в антропософията в Централна Европа. За тези движения ерата на Водолея е епоха на завръщането на Христос. През 60-те години на 20. век тръгва още един предвестник на ерата на Водолея от Западния свят, от Калифорния, където възниква така нареченото Ню Ейдж движение. Това движение не е част от езотеричното християнство. Според древната звездна мъдрост, всяко от 12-те съзвездия на Зодиака влияе върху човешкия живот по различен начин. Последователността на тези влияния се определя от съзвездието, от което Слънцето изгрява в началото на пролетта. Поради движението на земната ос, пролетната равноденствена точка се измества с един градус на всеки 72 години. Преминаването на тази точка през целия Зодиак би траяло около 25 920 години – 12 периода от приблизително 2160 години, ако дължината на съзвездията беше еднаква, макар че в действителност не е. През 1928 г. Международният астрономически съюз определя границите на 88 съзвездия в небето. Въз основа на това разделение точката на пролетното равноденствие ще бъде в съзвездието Водолей между 2597 и 4312 г. Но в астрологията границите между зодиакалните съзвездия се определят, като им се дава еднакво пространство от 300 . Според това разделение на Зодиака, точката на пролетното равноденствие през 2014 г. е на 50 в Риби и ще влезе в съзвездието Водолей около 2374 г. От гледна точка на духовния свят, новата ера на Водолея е започнала на 22. март 1914 г., както Учителя е казал в онзи ден.21 Тази дата на началото на Новата епоха не е свързана с видимото съзвездие Водолей, а с началото на Второто пришествие на Христос и Края на времената.

СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА НА БЪДЕЩЕТО

По време на пребиваването си в Америка (1888–1895) Петър Дънов задълбочено се е запознал с теософското движение. Вероятно е знаел, че според Блаватска и последователите й новата култура ще бъде американска. В теософията сегашната култура се нарича тевтонска (или англосаксонска) подраса. На славяните се гледа като на издънка на тази подраса. Според Блаватска новата култура, наречена „австралоамериканска подраса“ ще започне да се развива в Съединените щати в началото на 21. век. Шестият културен цикъл, според този възглед, също ще води началото си от Америка, а не от славянския свят.22 Този теософски възглед за преобладаващото англо-саксонско влияние в света, внушаван чрез медиуми като Блаватска от невидими учители, е станал част от идеологията на американците, които смятат, че живеят в „богоизбрана страна“ и че са благословени от Бога. Тази идеология е използвана като оправдание за глобалните действия на англо-саксонския духовен, политически и икономически елит. През 19. век западните духовни кръгове са познавали младежкия манталитет на славяните и са смятали, че славянските народи трябва да бъдат образовани от Запада. Но образованието, което  западният свят е дал на славяните досега, е много проблематично. Западни групи по интереси са изиграли основна роля за разпространяването на материалистичните идеи в Русия и за осъществяването на социалистическия експеримент на болшевизма, който привидно проповядва идеи за братство, а всъщност ги изопачава. Възходът и падението на болшевизма е важен епизод в духовната борба за християнския или антихристиянски характер на човешката култура в бъдеще. Посланието на Елохил от 1898 г. изяснява какъв е залогът – бъдещето на славянската култура като дом на Христос сред човечеството. Неговото послание опровергава и теософските възгледи за Новата култура. Наставляван от ангел Елохил, Петър Дънов е първият духовен учител, който заявява, че след сегашната (пета) култура на развитие на аза, идващата (шеста) култура на развитие на общностите ще бъде славянска (а не американска) култура. Той не посочва кога ще започне тази култура, но очевидно тя е тясно свързана със завръщането на Христос. „До края на 20. век много Напреднали същества ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Но те са не само авангардът. Те са най-главните сили“, казва Учителя през 1944 г.23 Независимо от Петър Дънов и няколко години по-късно, Рудолф Щайнер (1861–1925), австриецът, положил основите на антропософията, изказва същото твърдение за идването на славянската култура. Неговите възгледи са в подкрепа на пророчеството за Новата епоха на Христос и за Новата славянска култура, дадено на Петър Дънов. И двамата говорят въз основа на общуването си с една и съща духовна Реалност и поради тази причина възгледите на Рудолф Щайнер могат да допълнят пророческото послание, дадено на Учителя Петър Дънов. Вярно е, че посочват различни години за края на Кали Юга (според Щайнер той е бил през 1899 г., сто години по- рано от годината, посочена от Петър Дънов) и за началото на Второто пришествие, но това не е съществено – между епохите има преходен период и завръщането на Христос е дълъг процес с различни етапи. Рудолф Щайнер е съставил график с периодите на седемте следатлантски култури, всеки от които ще бъде с продължителност 2160 години. Сегашната англо-саксонско-германска култура е започнала през 1413 г. и ще завърши през 3573 г., а славянската култура ще започне през 3573 г. и ще продължи до 5733 г. В антропософията се прави разграничение между ерата на Водолея (чието начало ще бъде през 2374 г.) и културата на Водолея (която ще започне 1199 години по- късно). Нужно е време, преди новите вдъхновения да се задействат с пълна сила и да бъдат приети от човечеството. Тяхното семе ще бъде новата славянска култура, която според този възглед ще започне едва след средата на ерата на Водолея. В антропософията за център на славянската култура се смята северната част на европейска Русия, прибалтийските държави и Финландия. Тя ще бъде глобална култура. От 1910 г. нататък също и Щайнер говори публично за завръщането на Христос през 20. век, започващо около 1933 г. Той описва Второто пришествие като процес, който ще продължи 2500 години, през което време все повече хора ще усещат присъствието на Христос като утешител, помощник и съветник. Те ще развият нови сетива да Го виждат в „етерната сфера“. Този период от 2500 години почти съвпада с Епохата на Светлината (Сатя Юга), която започва според Щайнер след края на Епохата на тъмнината (Кали Юга) през 1899 г., и ще продължи 2500 години. Вдъхновявани от едни и същи източници, Петър Дънов и Рудолф Щайнер работят в различни култури (централноевропейската и славянската), от различни перспективи, с различни мисии и с хора, развили различни душевни качества. Петър Дънов се съсредоточава върху развиването на християнските добродетели и на новия обществен живот. Рудолф Щайнер набляга на развиването на ново съзнание и на духовни умения, необходими за новата духовна наука. Тези двама учители на езотеричното християнство описват идващата славянска култура със сходни термини. Тази култура ще бъде посветена, от една страна, на еволюцията на човека и превръщането му в хармонично и чисто същество, а от друга страна, на създаването на общности, основани на Любовта, в които Христос може да живее сред хората. В антропософията първият аспект е свързан с образа на Софùя (Божествената Мъдрост). Чрез пречистване на астралното тяло, човешката душа ще се трансформира в съд, който може да приеме висшия Аз на човека. Символично този съд е описан в средновековните традиции като Светия Граал. Човешките същества ще споделят общата космическа мъдрост, която ще положи основите на мира и братството между тях. В езотеричното християнство пречистеното астрално тяло символично е наречено Света Софùя.24 В своите лекции Петър Дънов също говори за Божествената Мъдрост. „Бог е Любов, Мъдрост и Истина“,25 често казва той. Рудолф Щайнер вижда втория аспект на новата култура (създаването на общности в духа на любовта) във връзка с манихейството, представители на което са били българските богомили. В тези два аспекта, мъдростта и любовта са двете фундаментални качества на новата култура. Според Петър Дънов и Рудолф Щайнер Любовта е крайъгълният камък за създаването на новата култура. И двамата описват илюзиите, които хората обикновено хранят за любовта. Много често любовта всъщност е себелюбие, защото зад маската на любов се крият симпатия и личен интерес. Само когато сме способни да се отдадем изцяло на друг човек, има истинска любов.26 Щайнер нарича Христовия импулс импулс на Любовта. Когато обичаме безкористно и когато създаваме пространство за другите в съзнанието си, Христос може да живее в нас. Според Свети Павел, тогава вместо „Аз“ можем да кажем „Христос в мен“. Това е повратната точка за преминаване от инволюция, която засилва егото, към еволюция, която ни свързва с висшия ни Аз. Това е личното встъпване в Новата епоха на Христос. Славяните са предопределени да подготвят почвата за Новата епоха на Христос. През 1944 г. Учителя Петър Дънов казва: „Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега, да създадат Нова култура. В известен смисъл, те сега са духовният Израил. (…) У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните носят силите на душата – Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят Културата на Братството. (…) Една от великите черти на славянството е самопожертвуванието. (…) Хубава черта на славяните е алтруизмът. (…) Всички славяни трябва да се приобщят в едно. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички. Славяните ще внесат един нов духовен елемент в света – побратимяването. Тяхната мисия е побратимяването на всички народи.“27 През 1918 г. Рудолф Щайнер описва как през 9. век след Христа е започнал исторически процес, който е подготвил в Източна Европа формирането на „истинската Христова нация“, която е руската нация. В този процес се е оформила територия, в която живеят хора с отворени души за постоянното вливане на Христовия импулс, за постоянното присъствие на „Христовото дихание“. Христос продължава да присъства в душите им като „вътрешна аура, с която мислите и чувствата на този народ са пропити.“28

ПОДГОТОВКАТА ЗА НОВАТА КУЛТУРА

Новата култура има свои учители и в екзотеричен, и в езотеричен план. Според Учителя Петър Дънов, „Славянството е дървото, на което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четирима професори на славянството.“29 В духовен смисъл, вдъхновенията за новата култура имат други източници. Те идват от България, от Централна и Северна Европа и от самата славянска духовна традиция. Църквата като институция е дошла в стара Русия през 988 г. от Константинопол. В духовен план, християнството е дошло от България през Киев още преди 988 г. под формата на старобългарска литургия, но и чрез богомилските учения, които са процъфтявали по българските земи през 10. век. Нова вълна на духовност от България е навлязла с учението на Школата на Бялото братство. От Централна Европа вече е потекъл друг извор. През 17. век до Русия са достигнали вдъхновения от движението, основано от посветения Кристиян Розенкройц, а в началото на 20. век чрез антропософията са навлезли нови импулси за развиване на духовно съзнание. Щайнер дори говори за необходимостта от „духовен брак“ между Централна Европа и Русия, за да се пробуди самосъзнанието на руснаците и да се развие потенциалът на руската култура.30 Вдъхновенията от третия източник, Севера, са по-малко доловими. Областта, граничеща със Северния ледовит океан, се смята от духовната наука за център на Хиперборейската епоха. В онези времена климатът е бил тропически и човечеството все още не е обитавало физически тела. Най-плътното тяло на човешките същества е било етерното тяло. В по-скорошни времена, според Щайнер, Северна Европа е била център на култ към Слънцето, който е достигнал до келтите, германските племена и гърците. Музикалната култура на стара Европа също е била повлияна от там. Гръцки историци споменават за връзките между гръцките светилища и тези северни земи, които те са нарекли Хиперборея (= земята отвъд Борей, Северния вятър). Островите Соловки в Северна Русия, с древните си лабиринти, вероятно са били център на този култ. В миналото цялата област между Скандинавия и планината Урал е била населена от хора, говорещи фински език. Във Финландия и Руския север природните сили имат особен характер. Съществата от дивата природа присъстват осезаемо и хората, живеещи в тези области, имат дълбока връзка с тях. Прекрасната финландска поема Калевала, създадена през 19. век от Елиас Льонрот по фрагменти от древни песни, които е събирал, представлява мощна визия за силите на Сътворението, чието присъствие все още се усеща там. Същевременно поемата съдържа ярките образи на трите персонифицирани части на душата, които действат отделно една от друга и трябва да бъдат обединени от Азовото съзнание. От Средновековието насам руски отшелници и търсачи на духовността изпитват силно влечение към чистотата на природата по тези хиперборейски земи. Както и други славянски народи, Русия има богата духовна традиция, в която са направени важни крачки към новата култура. Чудесно описание на бъдещата култура се съдържа в „Сказание за невидимия град Китеж“. Градът станал невидим, изчезнал под вода чрез намесата на Богородица, когато монголците искали да го опустошат през 13. век. Поклонници, изминали пътя до езерото Светлояр, в което потънал градът, чували звъна на камбаните от църквите му, когато застанели на колене край езерото – ако са чисти в сърцата си.31 В края на 19. век в Русия се развива религиозна философия, създадена от Достоевски и Соловьов. Тази философия води до възникването на руската софиология – учение за Света Софùя (позната от Книгите на Мъдростта в Стария завет), в което човешката мисъл се стреми отново да се свърже с Божествената мъдрост. Забележителен израз на това ново учение може да бъде открит в творчеството на руския поет и мечтател Даниил Андреев (1906-1959), който е написал своята „Роза Мира“ в съветски затвор. Тя предлага видение за бъдещата славянска култура, наречена тук „Розата на света“ – видение, вдъхновено от Звента Свентана, същество, изпълняващо ролята, която Софùя ще играе в новата култура. Андреев има много ясна представа за злите сили, вдъхновяващи съветския режим. Второто пришествие на Христос, което е започнало през 20. век, е част от Апокалипсиса или Откровението на Св. Йоан, в което се разкриват добрите и злите сили,  привлечени от човечеството. Новото присъствие на Христос ни изправя срещу тъмните аспекти и в личния ни живот, и в световното положение. Учителят Петър Дънов говори за това през 1944 г.: „Затова тази вълна на Любовта, която иде, се нарича още Божествен Огън. В него ще изгори всичко старо, всичко нечисто. Когато хората преминат през този Божествен огън, ще дойде Царството Божие на Земята. (…) Душевното разнебитване се дължи на онзи велик Живот, който сега иде. Ако хората не приемат Христа доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огъня, но ще се пречисти и обнови. (…) Това има връзка с ликвидацията на кармата на човечеството, натрупана през хилядите минали години. (…) Понеже човечеството си е служило с отрицателни сили през хилядолетията, те сега се насочват срещу него. (…) Кармата на европейските народи е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество. Страданията по- казват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото Учение. (…) Този мътен порой, който сега тече – страдания, противоречия – ще изтече до края на века.“32 Чрез страданията на отделния човек и на народите при тези изпитания (на първо място войните), според Учителя старата карма ще бъде ликвидирана и това ще подготви хората за нов живот според Божията воля. От друга гледна точка, идеологиите на болшевизма, фашизма, национал-социализма, национализма, неолиберализма и престъпленията срещу човечеството, извършени в тяхно име от началото на 20. век, разкриват тъмната страна на човешката душа. Чрез тази тъмна страна Зверовете от Бездната, за които се говори в Книгата на Откровението, също са се пробудили през 20. век, на фона на започващото Второ пришествие. За разлика от Рудолф Щайнер, Петър Дънов не спира много вниманието си върху силите на злото. За него много по-смислено е да се концентрираме върху Доброто. „Ако говориш за злото, зло ще те сполетява; ако говориш за Доброто, добро ще те сполетява,“ казва той.33

СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА СЛАВЯНСКИТЕ НАРОДИ

Според Учителя сегашните българи притежават три добри характеристики, които са наследили от основните съставни елементи на населението по тези земи. От траките (обитавали земите им в древността) идва влечението към мистичното, духовното. От славяните са получили духа на жертвата – самоотричането. А от прабългарите са приели храбростта.34 Той прави разграничение между онези, които са българи във физически смисъл, и българите по дух. Вторите са хора, които търсят своя учител, намират го и се учат от него. „Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност: доброта в сърцето, справедливост – в ума, красота – в душата, и разумност. Българите трябва да се уповават единствено и само на Бога.“35 Няколко пъти Учителя е казвал, че България е в Сегашното положение на славянските народи своя „Златен век“. За това той е създал благоприятни условия. „Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на силите на Светлината. България сега е като Обетована земя.“ Но: „Ако българският народ не приеме това Учение, нещо страшно иде за него.“36 С идването на комунизма през 1944 г. настъпва краят на Златния век за България. Петър Дънов не говори за периода на репресии, продължил до 90-те години на 20. век. Школата на Бялото братство е забранена, книгите на Учителя са конфискувани и в голямата си част унищожени. Школата е принудена да мине в нелегалност, но оцелява през 45-те години на атеизъм и материализъм. След краха на комунизма, в Източна Европа навлиза икономика на свободни пазарни отношения, при която хората са подтиквани да преследват своя личен интерес. Държавната собственост е приватизирана, често с престъпни средства, и условията на живот за бедните, болните, възрастните и безрзботните се влошават. Тъй като страната не може да им предложи нормални условия на живот, след 1990 г. около един милион души напускат България, за да търсят работа и по-добър живот. Когато разглеждаме положението на славянските държави, които са част от православния християнски свят, принадлежащ към сферата на вдъхновение на ангел Елохил, общата картина в момента не е много обнадеждаваща. В различна степен тези страни имат високо ниво на корупция в държавната власт, правовата държава не е особено развита и управлява политически елит (обикновено от старите комунистически структури, тайната полиция и новата мафия), който се стреми към собствена изгода и слабо се интересува от подобряването на общото положение на народа. Необходимо е дълбоко морално и духовно обновление, за да се създадат подходящи условия за развитието на новата славянска култура. Школата на Бялото Братство може да даде този обновяващ импулс.

ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Когато Учителя започва да работи за повдигането на религиозния дух на българския народ, а по-късно продължава във Веригата и Школата на Бялото братство, той се поставя в служба на ангел Елохил. Прокарва духовния път за бъде- щата славянска култура, не само за българите, а и за руснаците. Учението ще бъде пренесено в Русия и приложено там, казва той.37 В по-широк смисъл, то се дава на хората от всички култури по света. Школата е основана в България, както казва Учителя, защото българските планини са древни центрове на посвещение: Най-старата окултна школа (в света) се намира в Рила планина. „От Рилския масив слиза една мощна, възвишена Божествена струя. Тези, които са близо до този масив, естествено е, че имат условия да се повдигнат, понеже са под благоприятни влияния.“38  Великото (или Всемирно) Бяло братство не е човешка организация. То е Божествена общност на духовни същества, водени от Христос, които служат на човечеството в неговата еволюция. Сред тях има и човешки същества, които са завършили своята еволюция. Това Небесно Братство (което Рудолф Щайнер нарича Бялата ложа) има клонове на Земята, сред които е Школата, основана от Учителя Петър Дънов. Тук хората могат да се обучават на различни нива. Подобно на богомилските школи и на френските катари през Средновековието, които са обхващали три групи (кръг на заинтересованите, кръг на вярващите и кръг на посветените), Петър Дънов събира в Школата на Бялото братство три групи хора: проявяващи интерес към Учението; запознати с него, които се опитват да го прилагат в живота си, и избрана група млади хора. За всяка от тези групи той изнася отделни лекции. Бялото братство има три велики закона: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството.“39 Основните принципи на учението са Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които човекът трябва да развие, за да постигне съвършенство. Следвайки ги, той изпълнява Волята Божия. В Школата Учителя развива разнообразни методи на духовна работа. Те могат да бъдат обобщени по следния начин: лекции, практически задачи и упражнения, дадени в лекциите, беседи с учениците, песни, музика, кръговия колективен танц Паневритмия, физически упражнения, екскурзии и летни лагери в планината, живот в общност, молитва и медитация. След смъртта му възникват и други методи, като читателски кръгове и групи за изучаване и прилагане на Учението. Нова форма на живот в общност се създава на местността Изгрева, по онова време намираща се извън София. През 1924 г. ученици от Школата започват да строят там малки дървени къщи и за няколко години Изгревът става център на Школата. Комунистическият режим конфискува всичко, но съдбата е благосклонна и една малка част от Изгрева се запазва – това е градината, където Учителя е погребан. Школата на Бялото братство предлага път към Христа. Христос не е напуснал Земята след Възнесението Си на Небето – казва Учителя. Той живее в душата на всеки човек, но хората не осъзнават това. Така нареченото Второ пришествие е започнало през 20. век и ще бъде завършено, когато всички хора отворят сърцата си за Него и Го приемат вътре в себе си, не външно.40 Христос „постоянно посещава хората, но Го не познават.“ „Обикновено посещава изпадналите в беда, онези, които страдат, бедните, болните и изоставените.“41 Христос чука на вратата на всеки и един ден всички хора ще Го видят. Те ще могат да Го открият, когато пречистят сърцата си. Ще Го видят, когато влязат в хармония с Христа. Ще могат да го открият не само в себе си, а и в природата.42  Учителя често изтъква необходимостта от кротост и смирение. Те дават на човека възможността да се развива правилно, без тях човешкото изцеление е невъзможно.43 Смирението е първото условие за свързване с Бог. Това е Законът на Всемирното Бяло братство. „Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отиде не праведният, не ученият, а смиреният.“44 Гордостта е качество на хората, които вървят по пътя надолу, на отдалечаването от Бога, пътя на инволюцията. Смирението е качество на човека, който се издига по пътя на еволюцията, обратно към Бога – казва Учителя.45 Тези негови възгледи са в пълна хармония с духовните традиции на християнството. Смирението е пътят към метанойя, вътрешната трансформация, която бележи поврат от пътя на инволюцията към пътя на еволюцията. В Школата на Бялото братство Петър Дънов е събрал много хора, които са развили тези качества на кротост и смирение. Те са били вдъхновени от Учителя и развитието им се е ускорило. На тях наистина може да се гледа като на част от авангарда на Новата култура. След смъртта му през 1944 г. те запазват в себе си жив спомен за хармонията, която той е бил способен да създава около себе си. Немалка част от около четирите хиляди беседи на Учителя Петър Дънов са преведени на други езици, главно на английски и руски. Книги с лекциите му могат да се намерят във всяка книжарница в България и продължават да вдъхно вяват нови читатели. Паневритмия се танцува в много страни по света като форма на активна колективна медитация, приобщаваща хората към ново усещане за природата и към Учението, на което е израз. Можем да очакваме, че в бъдеще от духовния свят ще бъдат дадени нови импулси за по- нататъшното развитие на славянската култура. Същевременно хора от други части на света ще се преродят в славянските народи, донасяйки със себе си опит, умения и манталитет, различаващи се от онези, които се наблюдават сред славянските нации в настоящето. И навсякъде хората работят в рамките на своята култура за реализирането на импулса на Любовта в Новата епоха на Христос. В целия свят се развива ново духовно съзнание и всеки е поканен да участва в създаването на глобална духовна култура.

БЕЛЕЖКИ

1 Петър Дънов, реч от 22. март 1914 г. в: „Искайте сила, имайте вяра“, София 1994 г.

2 Отпратка към книгата на Исайя 48:1.

3 Годините под византийско владичество (1018-1186) и под турско владичество (1396-1878). Българите са паднали под турско робство като наказание за преследването на богомилите, както Учителя обяснява по-нататък.

4 Двамата братя Св. Св. Кирил (827-869) и Методий (815-885), които са създали славянската азбука, т. нар. Глаголица. По време на мисионерската си работа в Моравия (863) те започват да превеждат Библията на езика на славяните (сега наричан старобългарски или църковнославянски).

5 В тези изречения говори не ангелът Елохил, а Бог Отец и Христос.

6 Българският княз Борис І (управлявал през 852-889, починал през 907 г.), който приема и налага християнската религия през 865-866 и по-късно въвежда славянската азбука. Той приема учениците на Св. Св. Кирил и Методий през 886 г. и открива школи, където те могат да обучават и да превеждат библейски текстове на старобългарски.

7 Княз Борис І абдикира от престола през 889 г. и става монах. Когато неговият син и наследник Владимир прави опит да възстанови езическата религия от миналото, Борис се завръща от манастира, за да спаси християнството, и го детронира през 893 г. Владимир е ослепен и заменен на престола от брат си Симеон. 59

8 В тези изречения говори Бог.

9 След българското Априлско въстание от 1876 г. Русия обявява война на Османската империя през 1877 г. и освобождава българските територии. Берлинският конгрес от 1878 г. утвърждава много по- малка българска държава.

10 Тук говори Бог.

11 Тук не е ясно за какъв дар става дума.

12 Този откъс отчасти е основан на информация, предоставена от Светлана Христова.

13 „Акордиране на човешката душа“ (от архивите на Боян Боев), т. 1, София, 1999, стр. 339.

14 Величка Драганова и Людмила Димитрова, „Спомен от младежките години на Учителя“, в-к „Братски живот“, бр. 39, юли 2009.

15 Милка Кралева, „Учителят Петър Дънов – живот и учение“, София, 2001, стр. 22-25, 30-31; „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)“, София, 2001; „Личен бележник на Петър К. Дънов“, София 2010; Петър Дънов, „Хио Ели Мели Месаил“, София, 2003; Петър Дънов, „Писма до първите ученици“, София, 1999; Петър Дънов и Пеню Киров, „Епистоларни диалози“, част І, 1898-1900, София, 2010.

16 „Изворът на доброто. Последни слова на Учителя Петър Дънов“, съставители Боян Боев и Борис Николов, София, 2011, стр. 210-211.

17 Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов, „Учителя“, София, 2005, стр. 394-396. 60

18 „Акордиране на човешката душа“, т. 1, стр. 43.

19 „Изворът на доброто“, стр. 126, 149 и 260.

20 Милка Кралева, „Учителят Петър Дънов“, стр. 42.

21 Петър Дънов, реч от 22. март 1914г., в: „Искайте сила, имайте вяра“, стр. 11.

22 Arthur E. Powell, The Solar System – A Complete Outline of the Theosophical Scheme of Evolution, Лондон, 1930. (Достъпно в Google Books)

23 „Изворът на доброто“, стр. 346.

24 Рудолф Щайнер, лекция от 31-ви май 1908г. в: Das Johannes-Evangelium (Събрани съчинения 103), Дорнах, 1995.

25 Беинса Дуно, „Учителят говори“ (съставител Георги Радев), Лос Анджелис, 1970.

26 Bernard Nesfield-Cookson, Rudolf Steiner’s Vision of Love, Wellingborough, 1983, стр. 227-237.

27 „Изворът на доброто“, стр. 345-348.

28 Рудолф Щайнер, лекция от 2-ри ноември 1918 г. в: Geschichtliche Symptomatologie (Събрани съчинения 185), Дорнах, 1982.

29 „Изворът на доброто“, стр. 347.

30 Рудолф Щайнер, лекция от 12-ти март 1916 г., в: Die geistigen Hintergründe des Ersten Weltkrieges (Съ- брани съчинения 174b), Дорнах 1994.

31 За духовната история на Русия вижте: Хари Салман, „Невидимият град – духовна биография на руския народ“, София, 2014.

32 „Изворът на доброто“, стр.255-259. 61

33 Петър Дънов, „Той създава“, София, 1999 , стр. 119.

34 Изворът на доброто“,, стр. 316.

35 Пак там, стр. 319-320.

36 Пак там, стр. 321-323.

37 „Акордиране на човешката душа“, т.1, 1999, стр. 320.

38 „Изворът на доброто“, стр. 321.

39 Пак там, стр. 127.

40 „Петър Дънов за Христос и новото човечество“, съставител Светла Балтова, Пловдив, 2011, стр. 139.

41 Пак там, стр. 151 и 169.

42 Пак там, стр. 153 и 167.

43 Пак там, стр. 114-115.

44 „Изворът на доброто“, стр. 154.

45 Пак там.